- Ноември-Март: Понед-Петък: 09.00-17.00 / Събота: 10.00-15.00 / Неделя: Почивка / Април-Октомври: 09.00-17.00 (без почивен ден)
Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства | Троян
Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян (МНХЗПИ) е уникален за страната и е единственият, в чиито експозиции в детайли са показани както занаятчийските изделия, така и инструментариумът, различните форми и функционалното предназначение на изделията и разнообразните техники за украса.
Помещава се в първата следосвобожденска обществена сграда в Троян – отначало училище, а по-късно и община, построена през 1881 г. от тревненския майстор Уста Генчо Кънев.
В десет зали са представени експонати от най-характерните за Троянския край занаяти – грънчарство, горянство, бъкличарство, бъднарство, дърворезба, ковачество, медникарство, тъкачество, абаджийство, мутафчийство и калпакчийство.
Водещо място в експозицията има троянската битова керамика, разположена на целия първи етаж на музея. Хронологически е проследено историческото й развитие от керамичния неолит до Възраждането. Проследено е зараждането и развитието на троянската шарка до оформянето на Троянската керамична школа. Специално място е отделено на рисуваната с цветни ангоби керамика, повлияна от стенописите на Захарий Зограф в Троянския манастир, както и на началните стъпки на троянското грънчарско училище и правената от неговите възпитаници калъпена керамика.
Второ поле за творчески изяви на троянските майстори са дървообработващите занаяти. Тръгнали от горянската брадва – кривица, свредела и изнималото, с които балканджията прави утилитарните си битови предмети, те преминават през водния, крачнно-ремъчковия струг и стигат до църковната дърворезба, която с великолепните си произведения слага венец на традиционния им майсторлък. Допълнителна информация дават показаните инструменти и занаяти като бъднарство, бъкларство, пирография.
В залата на резбата и иконописта могат да се видят копия на части от иконостасите в Троянския манастир, църквата „Св. Никола“. Иконописта е представена чрез домашно изработените икони — единични, диптиси и триптиси, както и от творчеството на професионалния иконописец Пенчо х. Найденов (1800-1886 г.).
В залата на металообработващите занаяти са показани ковачеството, медникарството, златарството и оръжейничеството. Майсторите ковачи изработват предимно предмети за бита и селскостопански инструментариум. С отделни майстори в Троян и чаршията в Ново село е представено златарството. Показаните произведения на традиционното тъкачество са предназначени за облекло, уредба на жилището, битова употреба. Това са козяците, шарените черги, троянските „вързани“ китеници, килимените черги „на ножове“. Изложени са и мутафчийски произведения. Мутафчийството е занаят, свързан с транспорта. Майсторите мутафчии произвеждали въжа, чували, дисаги, торби и покривала за добитък (чулове) от козина на вертикален тъкачен стан.
Акцент в тази зала е станът за колани. Женският колан (зуница) е между най-типичните представители на коланите, тъкани с една много старинна техника, наречена на кори, каквито са характерни за цяла Северна България и Стара планина. Плевенско и Ловешко са център на тази тъкачна техника и на най-съвършените в художествено отношение образци от такива колани.
Последната зала на музея показва произведенията на майсторите от последните десетилетия на ХХ век.
Неповторима атмосфера на музея придават макетът на възрожденската троянска чаршия, възстановките на автентична грънчарска работилница от края на XIX век, крачно-ремъчковият бъкличарски струг, интериорът на възрожденския троянски дом. Те ни пренасят в отдавна забравени времена. Освен постоянната експозиция в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства се представят и временни изложби с разнообразна тематика. Музеят предлага на своите гости и различни услуги – посещение на грънчарска работилница, демонстрации на иконопис и дърворезба. Това е още един начин гостите да се потопят в атмосферата на град Троян.
Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства | Троян
Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян (МНХЗПИ) е уникален за страната и е единственият, в чиито експозиции в детайли са показани както занаятчийските изделия, така и инструментариумът, различните форми и функционалното предназначение на изделията и разнообразните техники за украса.
Помещава се в първата следосвобожденска обществена сграда в Троян – отначало училище, а по-късно и община, построена през 1881 г. от тревненския майстор Уста Генчо Кънев.
В десет зали са представени експонати от най-характерните за Троянския край занаяти – грънчарство, горянство, бъкличарство, бъднарство, дърворезба, ковачество, медникарство, тъкачество, абаджийство, мутафчийство и калпакчийство.
Водещо място в експозицията има троянската битова керамика, разположена на целия първи етаж на музея. Хронологически е проследено историческото й развитие от керамичния неолит до Възраждането. Проследено е зараждането и развитието на троянската шарка до оформянето на Троянската керамична школа. Специално място е отделено на рисуваната с цветни ангоби керамика, повлияна от стенописите на Захарий Зограф в Троянския манастир, както и на началните стъпки на троянското грънчарско училище и правената от неговите възпитаници калъпена керамика.
Второ поле за творчески изяви на троянските майстори са дървообработващите занаяти. Тръгнали от горянската брадва – кривица, свредела и изнималото, с които балканджията прави утилитарните си битови предмети, те преминават през водния, крачнно-ремъчковия струг и стигат до църковната дърворезба, която с великолепните си произведения слага венец на традиционния им майсторлък. Допълнителна информация дават показаните инструменти и занаяти като бъднарство, бъкларство, пирография.
В залата на резбата и иконописта могат да се видят копия на части от иконостасите в Троянския манастир, църквата „Св. Никола“. Иконописта е представена чрез домашно изработените икони — единични, диптиси и триптиси, както и от творчеството на професионалния иконописец Пенчо х. Найденов (1800-1886 г.).
В залата на металообработващите занаяти са показани ковачеството, медникарството, златарството и оръжейничеството. Майсторите ковачи изработват предимно предмети за бита и селскостопански инструментариум. С отделни майстори в Троян и чаршията в Ново село е представено златарството. Показаните произведения на традиционното тъкачество са предназначени за облекло, уредба на жилището, битова употреба. Това са козяците, шарените черги, троянските „вързани“ китеници, килимените черги „на ножове“. Изложени са и мутафчийски произведения. Мутафчийството е занаят, свързан с транспорта. Майсторите мутафчии произвеждали въжа, чували, дисаги, торби и покривала за добитък (чулове) от козина на вертикален тъкачен стан.
Акцент в тази зала е станът за колани. Женският колан (зуница) е между най-типичните представители на коланите, тъкани с една много старинна техника, наречена на кори, каквито са характерни за цяла Северна България и Стара планина. Плевенско и Ловешко са център на тази тъкачна техника и на най-съвършените в художествено отношение образци от такива колани.
Последната зала на музея показва произведенията на майсторите от последните десетилетия на ХХ век.
Неповторима атмосфера на музея придават макетът на възрожденската троянска чаршия, възстановките на автентична грънчарска работилница от края на XIX век, крачно-ремъчковият бъкличарски струг, интериорът на възрожденския троянски дом. Те ни пренасят в отдавна забравени времена. Освен постоянната експозиция в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства се представят и временни изложби с разнообразна тематика. Музеят предлага на своите гости и различни услуги – посещение на грънчарска работилница, демонстрации на иконопис и дърворезба. Това е още един начин гостите да се потопят в атмосферата на град Троян.
